Рекорд при обществените поръчки: открити са търгове за почти 14 млрд. лв.
Ако обществените поръчки като основен метод за харченето на публичните средства са измерител на благосъстоянието на държавата, то през 2017 г. България определено е изживяла една от най-добрите си години за последните десетилетия. За изминалите 12 месеца е поставен истински рекорд. От регистъра на Агенцията за обществени поръчки се вижда, че са обявени общо 10 772 поръчки за над 13.8 млрд. лева. За сравнение, предходната година търговете са били за 11.7 млрд. лв., при това ако броим поръчката за лекарства за 1 млрд. лв., която беше прекратена.
Сключените договори пък са 22 212 и също оформят внушителна сума – над 7.4 млрд. лева. И това е без начислен данък добавена стойност. Година по-рано регистърът на обществените поръчки отчита договори за 1 млрд. лв. по-малко. Въпреки това през 2017 г. рекорд няма, тъй като в предходни години, например през 2013, сумата е надхвърляла 8 млрд. лв.
Така през изминалите 248 работни дни са били обявявани процедури за средно 55 млн. лв. на ден и са подписвани договори за средно 30 млн. лева.
Основната порция поръчки е на третото правителство на Бойко Борисов. Макар че то встъпи в длъжност чак на 5 май и реално управлява само през 8 от 12-те месеца на 2017 г., на сметката му са записани търгове за над 10 млрд. лева.
Икономическото оживление и новите европрограми несъмнено са в основата на това държавата да харчи значително повече в сравнение с предишните години.
От подреждането се вижда, че най-големият “поръчител” е държавната НКЖИ, следвана от пътната агенция и Столичната община. А макар класацията коя компания е най-предпочитана от управляващите да е трудна, защото договорите са с консорциуми, тази година се очерта любимец – варненската “Хидрострой”, която взе няколко големи и средни пътни и ВиК поръчки.
Числата за годината щяха да са по-скромни, ако не беше активността на Националната компания “Железопътна инфраструктура”. За посочения период тя е обявила 89 поръчки за почти 2 млрд. лева без ДДС. Половината от тази сума е за абсолютния рекордьор при търговете у нас – модернизацията на жп участъка Елин Пелин – Костенец, чиято стойност е 1.024 млрд. лева. За продължението на това трасе – от Костенец до Септември, е обявена друга поръчка, която с бюджета си от 361.4 млн. лв. е втората най-голяма у нас за годината.
Около тези процедури се вдигна доста шум, тъй като в продължение на месеци бяха блокирани с жалби в Комисията за защита на конкуренцията. От края на ноември и двете поръчки отново са в ход, така че през първата половина на 2018 е напълно възможно да бъдат избрани и съответните изпълнители. Крайната и задължителна заради европейското финансиране цел е до 2022 г. да имаме изцяло обновена железопътна магистрала от сръбската граница до пристанище Бургас, по която влаковете да се движат със скорост между 130 и 160 км/час.
На 30 ноември НКЖИ пусна и третия си по големина на бюджета търг – “Проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по железопътната линия Пловдив – Бургас”, която е с дължина 293 километра. Прогнозната му стойност е 195.4 млн. лв. без ДДС, а крайният срок за подаване на оферти изтича през март догодина.
Другият основен играч на полето на държавните търгове е Агенция “Пътна инфраструктура”. Оглавяваното през този мандат от Дончо Атанасов ведомство е започнало 49 търга за 1.15 млрд. лв. Тук обаче има една важна подробност – надпреварата за тунел “Железница” на автомагистрала “Струма”, в която “наградата” е четвърт милиард лева, участва два пъти в сметките. Причината за това е, че въпросната процедура бе обявявана на два пъти през годината – през септември и през октомври. Но и без нея АПИ запазва втората си позиция с почти 900 млн. лева. Впрочем актуалната сега процедура е дори трета поред, тъй като през 2016 г. имаше още един опит да се възложи строителството на това скъпо съоръжение, който обаче бе прекратен заради изчезнали документи от офертите на два от претендентите.
Внимание заслужават и двете поръчки на пътната агенция за изграждането на магистралата от София до Калотина. Техният общ бюджет надхвърля 258 млн. лева.
Третият най-голям възложител за годината е Столичната община и нейните районни администрации. Обявените от тях 251 процедури са за повече от 425 млн. лева, но само първите 10 поръчки формират повече от половината от тази сума. Малко над 50 млн. лв. са предвидени за повишаване на енергийна ефективност на училища и детски градини, други 40 млн. лв. са за реконструкция на трамвайния релсов път по бул. “Цар Борис III”, а още четири търга с бюджет от по 20 млн. лв. са за обновяване на публични пространства в централната градска част. Другите големи поръчки на Столичната община са за поддръжка и изграждане на средства за светлинно регулиране на движението, за реконструкция на бул. “България”, за ремонт на второстепенни улици и за поддръжка на градинките.
Само с 5 млн. лв. по-малко, на четвърто място в своеобразната класация, се нарежда АЕЦ “Козлодуй”. Най-мащабната поръчка на централата, за близо 50 млн. лв., е за осигуряването на физическа охрана от полицията.
Източник на текста: Capital.bg
